5 странни начина, как думите могат да контролират съзнанието ви
От Сам Купър, CRACKED StaffДо известна степен знаем, че езикът формира начина, по който мислим. Несъзнателно се страхуваме повече да взелем в битка с човек на име Джак Дивака, отколкото с някой с името Пиуи Нипълпус, без да сме виждали нито един от двамата преди това. Напълно логично е и вероятно попадате на такива примери всеки ден, без дори да ги забелязвате.
Въпреки, че смятаме, че думите са само средства, които използваме, за да изразим идеите си, науката открива, че езикът прилича на къща с огледала, която изкривява това, което виждаме по много вълнуващ начин. Например:
5. Говоренето на английски ни прави по-склонни да обвиняваме другите
Да кажем, че съквартирантът ви Стив скача върху леглото ви. Рамката се счупва и леглото се сгромолясва. Другият ви съквартирант виква от коридора „Какво по дяволите стана?”Как ще отговорите? Ще кажете ли „Този идиот Стив счупи леглото”? Това е вярно, но Стив не се е опитвал да го счупи. Или просто ще кажете „Леглото се счупи”?
Учени от Станфорд направили експеримент с хора, говорещи различни езици, на които са пуснали видеа с различни ситуации в тях, след което им задали въпроси за това, което са видели. Става ясно, че Испанците и Японците – хората, които преди това са казали „леглото се счупи” – не са си спомняли детайли за човек, който е счупил яйце без да иска. Все пак яйцето се е счупило само. Но англоговорящите го помнят много добре – за тях няма значение дали яйцето е счупено нарочно или не – трябва да има виновен.
4. По-трудно следвате инструкции за шофиране, отколкото абориген би ги следвал
Нека да предположим, че искаме да дойдем до вас, защото Стив счупи нашата спалня и трябва да спим някъде за няколко месеца. Когато ни давате иснтрукции, те ще са нещо като „завий наляво след книжарницата и продължи още 2 пресечки...”. Това е начинът, по който ние мислим за насоките – завий наляво тук, надясно там.Но нека приемем, че никога не сте знаели думата „ляво”. Все пак ще имате идея за „завой наляво”, нали? Просто с различна дума. И не е вярно, че ще откриете къщата по-трудно, защото не знаете определена дума. Всъщност... да, ще ви е по-трудно.
Учени са открили група глухи деца от Никарагуа, които са си създали техен собствен език. В този език няма термини за „ляво” и „дясно”. И ако си мислите, че имайки затруднения да обяснят къде точно се намира едно нещо в стаята, то да го намерят ще е много по-лесно, се лъжете. Учените завързали очите на тези деца и ги накарали да преместят предмет, който току що са гледали. За вас, както и за повечето хора, това е супер лесен тест – предметът е на пода, в ляво от прозореца. За тези деца не е много по-трудно, но те се провалили. Липсата на насоки като „в ляво от прозореца” ги затруднява да посочат къде точно е предмета. В крайна сметка, те най-вероятно ще го открият, но ще е много по-бавно и трудно.
3. Хората, които говорят руски, виждат повече цветове, отколкото останалите
Възприятията хората за цветовете би трябвало да са еднакви. Имаме еднаква структура на ретината, поради еволюцията и еднаква дължина на вълната на светлината, която достига до нас.В момента, някъде, млада двойка в Home Depot разглежда малки карти с боя. Жената държи картите и пита мъжа си: „Кой цвят по-ти харесва – слонова кост, сметана, яйчена черупка или кост?”, при което той поглежда картите, които всички са бели и казва: „Шегуваш се, нали?” Всъщност не. Учени са установили, че познаването на един цвят зависи от това дали в езика, който говорите има дума за него или не.
Проучване сравнило деца от Англия с деца от Намибия. В английския малките деца учат 11 основни цвята (черно, бяло, сиво, червено, зелено, синьо, жълто, розово, оранжево, лилаво и кафяво), но в Намибия тези светове са само 5. Например, те обединяват червено, оранжево и розово и му казват „серанду”. Ако покажете на дете от Намибия червена и розова картичка и го попитате дали това е един цвят, то ще каже „да”. Но ако го научите, че едното се казва „червено”, а другото „розово”, то ще знае, че това са различни цветове. Руснаците и турците например разделят това, което ние наричаме синьо на два цвята – по-светло и по-тъмно.
2.Изкривява се разбирането ви за време
Картинка в главата ви, схема на живота ви. Денят, в който сте се родил от едната страна, денят, в който ще умрете от другата, днес е някъде по средата.Ще направим предположение, че това, което си представяте в хоризонтална линия. Повечето англоговорящи си представят времето по този начин и когато говорят за събития се описват като че вървят по пътека. Говорим за това как сме оставили ужасната връзка „зад гърба си”, изпитът който „ще дойде” и, че след няколко години „по пътя на живота” на никой няма да му пука дали се е провалил на изпита или не.
Китайскоговорящите от друга страна си представят времето като вертикала. Понякога говорят за събитията, които са били „горе” (в миналото) или „долу” (в бъдещето). Разликата идва от това по какъв начин се пише и чете. В английския текстът върви отляво надясно, а в китайския отгоре надолу.
Учени от Станфорд направили експеримент с китайскоговорящи, които накарали да подредят предмети и събития хоризонтално. Това затрдуднило хората и им отнело повече време да отговорят на въпроси като: март преди или след април се намира.
1. От говора зависи как виждаме предметите
Бърз психологически тест: ако една калинка можеше да говори, как щеше да звучи гласът й? Щеше ли да бъде страстен и секси? Грижовен и мил? Като на кучка? За какво си мисли – за яйцата си? Или да осигури храна на ларвите си? За бога! Тя има пенис! Почти е като... мъжка калинка.Разбира се, до известна степен вие сте знаели това, но работата е там, че има неща, за които инстинктивно мислим, че са мъжки или женски, дори когато това няма смисъл. Някои от вас винаги се изненадват, когато открият, че пуделът е мъжки. Моряците гледат на корабите си като на жени.
В някои езици като немски и испански всяка дума има пол. В испанския кухня е в женски род (la cocina), защото завършва на „а”. В английския можете да кажете, че съседът се е отбил, но в испанския трябва да спесифицирате дали съседът е „той” или „тя”. Точно както името на калинката ви кара да си мислите, че е от женски род, в испанския и немския много думи страдат от същото правило. На испански „мост” е от мъжки род, на немски от женски. Това автоматично кара хората да придават женски/мъжки качества на предметите.
В друг експеримент, учени накарали хората да си представят, че вилица говори, както във филм на Pixar. Френскоговорящите веднага й придали женски глас, а испаноговорящите – мъжки, вероятно гласа на Крис Рок. Една и съща вилица.
Почакайте... това обяснява ли по някакъв начин гумените тестиси, които хората поставят на пикапите си?
източник: http://www.cracked.com/article_18823_5-insane-ways-words-can-control-your-mind_p2.html#ixzz16HzYoGsz